За мен докосването до друга епоха е като да попадна в приказка. Въпреки че времето ми е ограничено, всяка възможност да се потопя в средновековната българска култура чрез облеклото и бойната екипировка на тогавашните хора ме вдъхновява и зарежда. Взаимодействието с хора, които се занимават с исторически възстановки, ми показа, че историята, която ни преподават в училище, често е непълна и неточна.
В началото снимах просто това, което виждах, но с времето и с помощта на Жасмин Първанов от сдружение ‘Авитохол’ започнах да разбирам смисъла зад всеки детайл от дрехите. Пищните одежди на аристократите и разнообразните носии на обикновените хора разказват историята на миналото по начин, който думите не могат. Ако попаднете на събитие за историческа възстановка и наблюдавате участниците за известно време, можете да затворите очи и да се пренесете в миналото.
Този проект ме накара да се замисля за значението на облеклото като израз на идентичност и социална принадлежност. Понякога, докато се разхождам и наблюдавам хората, виждам как някои се опитват да бъдат нещо, което не са, а други са в пълна хармония със себе си. Това ме кара да се чудя: дали и в средновековието суетата е била също толкова важна, както е днес?
